I am the way you know how to colour inside of the lines

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам

6:07 AM чакам изгрева от страната на залеза синьото става по-светло чуват се щурци дори и нещо като влак сякаш чувам и как някой се събужда за работа котка се катери по дървената стълба в двора на съседите щраква запалка и чувам как се запалва цигарата затваря се врата и след секунди стартира двигател пеят някакви птички други се разхождат по покрива до мен а в тавана под него приключенства нещо друго звучи като изгрев поне съм тук в правилното време. брои ли се, че го посрещнах? -аховаБП-

22/4/2020 4/4/4 Какво да напиша, какво от мечтаното си бъдеще да визуализирам, след като напоследък ме е страх да мечтая в конкретики. Страхувам се, че работата, за която съм се замечтала, ще се окаже, че не е за мен, че няма да съм добра в нея, че няма да ми се получи. Страхувам се, че мястото в обществото, в което се виждам, няма да е правилно за мен и ще загубя силата си, че ще виждам постоянно по-добрите от мен и това ще ме плаши. Иначе искам много неща ( ето някои ). Ако трябва за момент да се замисля, да се замечтая без страхове, си представям много неща: 1. Вървя по някоя централна софийска улица по обяд, в обедна почивка от иначе приятни задължения, на път да хапна с вселенстващ приятел. Тъкмо съм се върнала от приключения в някоя красива чужда страна (или пък непознато място в нашата) и нося подаръче от там. 2. След няколко дни получавам имейл с потвърждение за стаж в Хърватия, Чехия или дори в Щатите и разбира се, приемам. 3. Работя нещо многообразно. Никога не съм си ...

В седмия ден на май утринното слънце ще свети по-различно - вдъхващо доверие във всичко онова, което ни е приготвило още от толкова рано.. дори и на мен (аз обикновено проспивам сутришните слънца). Точно в девет часа и седем минути ще се събудя в стаята (която онзи ден заедно боядисахме наново в най-чистото бяло, а ти нарисува с красоти тук-там) на голямото ново легло (което купихме заедно и сложихме така, че да се радваме на свежия полъх, идващ от отворената тераса, в дни като днешния). Та, сега така ще се събудя от него и от звуците, които те придружават, докато вървиш в коридора към стаята. Ще чуя как двете порцеланови чаши тракат по подноса - едната ще е бяла на тъмносини дребни цветя, а твоята ще е на райета, точно като тези на подноса. Малко по малко ще започна да усещам и аромата на зелен чай с лимон в тях, а когато най-сетне отвориш вратата, ще усетя и топлината на усмихнатите ти очи, и свежестта на букетчето от седем зюмбюла до чашите.  Малката тераса сега ще е...

Ще се запознаем в първата сряда на март - на опашка за ароматно кафе; докато пием бира в незнаен софийски бар; или пък в общата стая на хижа Безбог. Ще се заговорим за най-вълнуващите неща. Втората сряда на март ще мине в уж типично ежедневие, но с усещането за нещо специално. В третата сряда на март ще се засечем уж случайно по най-баналния начин - пътуващи в трамвая или лутащи се из рафтовете на някоя антикварна книжарница. Ти ще ме поканиш на по чай/кафе/лимонада или просто на по сладка приказка в градинката на Седмочисленици. Ще тръгнем към квартирата ми уж случайно по най-дългия път, ще ми подариш букетче цъфнали зюмбюли от бабата пред "Света Неделя" и ще ми поискаш номера, точно преди да се прибера. В четвъртък привечер ще ме чакаш пред нас с лале от същата баба и ще отидем на кино. Като се приберем, до късно ще говорим по телефона - ще разкостим филма, който сме гледали, ще си разказваме спомени от родните си места и ще разнищваме вселенски въпроси, докато операт...

Рядко правя това. Често си мисля следните неща, но не ми е присъщо да си мисля, че има какво ново на кажа. Но явно все още хора не си позволяват да се трогнат от силата да си жена и смисъла да сте жени заедно . За известно време в университета се занимавах с основите на антропологическата демография, тоест изследвах и изучавах проблемите в обществото, на база пол/възраст/социално положение и т.н. В началото материята ми звучеше суха и ми се стори невъзможно да се дават проценти на честота на проблеми като миграция, домашно насилие или прояви на различна дискриминация, защото винаги ми се е струвало, че това са проблеми на личностно ниво. Но благодарение на този предмет, разбрах, че двете неща не са взаимно изключващи се, а дори зависещи.  Всеки човек възприема и реагира на значимите ситуации в живота си по различен начин и спрямо предишен опит и спрямо собствената си личност; като разумен индивид. Само че, въпреки факта, че всеки носи своята индивидуалност, ние живеем в общест...