Неприсъщ изблик на феминизъм
Рядко правя това. Често си мисля следните неща, но не ми е присъщо да си мисля, че има какво ново на кажа. Но явно все още хора не си позволяват да се трогнат от силата да си жена и смисъла да сте жени заедно.
За известно време в университета се занимавах с основите на антропологическата демография, тоест изследвах и изучавах проблемите в обществото, на база пол/възраст/социално положение и т.н. В началото материята ми звучеше суха и ми се стори невъзможно да се дават проценти на честота на проблеми като миграция, домашно насилие или прояви на различна дискриминация, защото винаги ми се е струвало, че това са проблеми на личностно ниво. Но благодарение на този предмет, разбрах, че двете неща не са взаимно изключващи се, а дори зависещи.
Всеки човек възприема и реагира на значимите ситуации в живота си по различен начин и спрямо предишен опит и спрямо собствената си личност; като разумен индивид. Само че, въпреки факта, че всеки носи своята индивидуалност, ние живеем в общество, заобиколени сме от други хора и съзнателно или не зависим един от друг. Именно подобни генерализации - 'голям процент от жените', 'децата на еди-си-каква възраст' са полезни и дори необходими за разрешаването на проблем.
Тогава научих и за статистики, за които, да си призная, изобщо не се бях замисляла - не само за домашното насилие на родители върху деца, но и за това от деца на родители; или на жени върху мъже. Само че, когато говорим за жени, никога не трябва да забравяме факта, че жените са групата хора, която в хода на световната история са имали най-дълготрайни и крайни ограничения - най-вече липса на избор, било то свързани с правото на глас на политическа основа, или пък за липсата на избор за постъпки, които засягат личния живот.
Да си жената, която стои в неблагоприятна за всеобщите човешки права среда (било то в дом, където е физически или емоционално насилвана да е нещо, което някой друг е решил; или да е някъде, където просто не е щастлива), е въпрос на личен избор. Смея да твърдя, че изборът е на точно толкова личностно ниво, ако става въпрос за мъж в налагано му от някой друг, непристойно положение.
Наясно съм, че се повтарям, но нищо от това не може да се извади от контекста на обществото. Никой не може да оспори, че стереотипи като "трябва да имаш здраво семейство", "трябва да отгледаш деца и на всяка цена да крепиш и сплотяваш семейството си", "трябва да си добра домакиня", "но трябва да имаш уменията и профила на успешен човек едновременно с всичко друго, за да си намериш мъж" съществуват. Да не говорим за по-миналите времена (и днес, все още, на доста места), когато жената не е имала човешките права да излезе сама навън, да упражнява правото си на глас, да се разведе със съпруга си, да направи аборт и т.н.
Всички те идват от манталитета на предходното време, зависят от историческите промени в света и начина на живот на различните народи в обстоятелствата на определена епоха (нечия диктатура, военни положения, натякване на религиозни и морални ценности).
Изборът на един човек първо зависи, разбира се, от самия него, от личностните му разбирания, само че колкото и да не ни се иска да се оправдаваме с това - самите ни личностни нагласи зависят от обществото и много често се контролират от социума - дори и да е несъзнателно. Настоящото състояние на ценностите и разбиранията за човешки права изграждат една личност и съответно ръководят нейните избори.
Затова е красиво, когато жена каже на друга жена "избрала си страхотен цвят за косата си", "избрала си страхотна работа", "изборът ти да се отдадеш на децата си е похвален", "чудесно е, че си гей".
8 март за мен е за това - за да благодариш на майка си, че те е родила и отгледала. Да оцениш факта, че е живяла живота си, както го е живяла. Или пък този, че в офиса има жена, на която да подариш цвете, за да покажеш уважение към нейния избор да работи и да се развива, въпреки дните, в които ѝ се е наложило да отсъства, защото детето ѝ е болно или започва училище. Без значение дали си мъж или жена, без значение дали си ѝ баща, син или брат.
Изборът има значение. Всяка капка малко повече свобода има значение.
-аховаБП
За известно време в университета се занимавах с основите на антропологическата демография, тоест изследвах и изучавах проблемите в обществото, на база пол/възраст/социално положение и т.н. В началото материята ми звучеше суха и ми се стори невъзможно да се дават проценти на честота на проблеми като миграция, домашно насилие или прояви на различна дискриминация, защото винаги ми се е струвало, че това са проблеми на личностно ниво. Но благодарение на този предмет, разбрах, че двете неща не са взаимно изключващи се, а дори зависещи.
Всеки човек възприема и реагира на значимите ситуации в живота си по различен начин и спрямо предишен опит и спрямо собствената си личност; като разумен индивид. Само че, въпреки факта, че всеки носи своята индивидуалност, ние живеем в общество, заобиколени сме от други хора и съзнателно или не зависим един от друг. Именно подобни генерализации - 'голям процент от жените', 'децата на еди-си-каква възраст' са полезни и дори необходими за разрешаването на проблем.
Тогава научих и за статистики, за които, да си призная, изобщо не се бях замисляла - не само за домашното насилие на родители върху деца, но и за това от деца на родители; или на жени върху мъже. Само че, когато говорим за жени, никога не трябва да забравяме факта, че жените са групата хора, която в хода на световната история са имали най-дълготрайни и крайни ограничения - най-вече липса на избор, било то свързани с правото на глас на политическа основа, или пък за липсата на избор за постъпки, които засягат личния живот.
Да си жената, която стои в неблагоприятна за всеобщите човешки права среда (било то в дом, където е физически или емоционално насилвана да е нещо, което някой друг е решил; или да е някъде, където просто не е щастлива), е въпрос на личен избор. Смея да твърдя, че изборът е на точно толкова личностно ниво, ако става въпрос за мъж в налагано му от някой друг, непристойно положение.
Наясно съм, че се повтарям, но нищо от това не може да се извади от контекста на обществото. Никой не може да оспори, че стереотипи като "трябва да имаш здраво семейство", "трябва да отгледаш деца и на всяка цена да крепиш и сплотяваш семейството си", "трябва да си добра домакиня", "но трябва да имаш уменията и профила на успешен човек едновременно с всичко друго, за да си намериш мъж" съществуват. Да не говорим за по-миналите времена (и днес, все още, на доста места), когато жената не е имала човешките права да излезе сама навън, да упражнява правото си на глас, да се разведе със съпруга си, да направи аборт и т.н.
Всички те идват от манталитета на предходното време, зависят от историческите промени в света и начина на живот на различните народи в обстоятелствата на определена епоха (нечия диктатура, военни положения, натякване на религиозни и морални ценности).
Изборът на един човек първо зависи, разбира се, от самия него, от личностните му разбирания, само че колкото и да не ни се иска да се оправдаваме с това - самите ни личностни нагласи зависят от обществото и много често се контролират от социума - дори и да е несъзнателно. Настоящото състояние на ценностите и разбиранията за човешки права изграждат една личност и съответно ръководят нейните избори.
Затова е красиво, когато жена каже на друга жена "избрала си страхотен цвят за косата си", "избрала си страхотна работа", "изборът ти да се отдадеш на децата си е похвален", "чудесно е, че си гей".
8 март за мен е за това - за да благодариш на майка си, че те е родила и отгледала. Да оцениш факта, че е живяла живота си, както го е живяла. Или пък този, че в офиса има жена, на която да подариш цвете, за да покажеш уважение към нейния избор да работи и да се развива, въпреки дните, в които ѝ се е наложило да отсъства, защото детето ѝ е болно или започва училище. Без значение дали си мъж или жена, без значение дали си ѝ баща, син или брат.
Изборът има значение. Всяка капка малко повече свобода има значение.
-
Коментари
Публикуване на коментар