Седмия ден на май

В седмия ден на май утринното слънце ще свети по-различно - вдъхващо доверие във всичко онова, което ни е приготвило още от толкова рано.. дори и на мен (аз обикновено проспивам сутришните слънца).
Точно в девет часа и седем минути ще се събудя в стаята (която онзи ден заедно боядисахме наново в най-чистото бяло, а ти нарисува с красоти тук-там) на голямото ново легло (което купихме заедно и сложихме така, че да се радваме на свежия полъх, идващ от отворената тераса, в дни като днешния). Та, сега така ще се събудя от него и от звуците, които те придружават, докато вървиш в коридора към стаята. Ще чуя как двете порцеланови чаши тракат по подноса - едната ще е бяла на тъмносини дребни цветя, а твоята ще е на райета, точно като тези на подноса. Малко по малко ще започна да усещам и аромата на зелен чай с лимон в тях, а когато най-сетне отвориш вратата, ще усетя и топлината на усмихнатите ти очи, и свежестта на букетчето от седем зюмбюла до чашите. 

Малката тераса сега ще е само наша. Ще ме изчакаш да отпия бавно първата си глътка чай, докато ти вече отпиваш седмата и любопитно наблюдаваш малката, пълна с бързащи хора, уличка под нас. 

Добро утро!
Как спа? 

-аховаБП

. .................................................................................................................................................................
СЕДЕМ

Любимото ми число
е седем
каза тя
имам седем врати
с които
да те посрещна

Но как
да мина през тях
с моите седем смъртни
гряха

Ще ги превърна
в седемте чудеса
усмихна се тя
трябва ми
една седмица

Петър Чухов

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още