Новолуние
22/4/2020
4/4/4
Какво да напиша, какво от мечтаното си бъдеще да визуализирам, след като напоследък ме е страх да мечтая в конкретики. Страхувам се, че работата, за която съм се замечтала, ще се окаже, че не е за мен, че няма да съм добра в нея, че няма да ми се получи. Страхувам се, че мястото в обществото, в което се виждам, няма да е правилно за мен и ще загубя силата си, че ще виждам постоянно по-добрите от мен и това ще ме плаши. Иначе искам много неща (ето някои). Ако трябва за момент да се замисля, да се замечтая без страхове, си представям много неща:
1. Вървя по някоя централна софийска улица по обяд, в обедна почивка от иначе приятни задължения, на път да хапна с вселенстващ приятел. Тъкмо съм се върнала от приключения в някоя красива чужда страна (или пък непознато място в нашата) и нося подаръче от там.
2. След няколко дни получавам имейл с потвърждение за стаж в Хърватия, Чехия или дори в Щатите и разбира се, приемам.
3. Работя нещо многообразно. Никога не съм си представяла да се занимавам с едно единствено нещо. Затова сега - във вторник пращам статията си за някоя културна/лайфстайл/развлекателна, но и вдъхновяваща медия. В другите дни се занимавам с нещо, което за момента не знам дали съществува и как се казва (изпълнителен директор е в най-смелите мечти). Част съм от някое красиво пространство за театър и други сценични изкуства, например и/или галерия, или т.нар. културен дом, читалище.. Каквото и да е, стига да произвежда вдъхновения.
4. Живея на банално място - апартамент от стара къща на центъра и ходя на работа/бар/дискотека/театър/концерт пеш или с колелото, или с трамвая.. Имам и кола, някъде там, из синята зона на София, която за секунди натоварвам, запалвам и изчезвам за морски къмпинг, планински връх или горска поляна.
Мечтаният ми живот е наистина доста мечтателски. И до преди няколко години никак не се страхувах от това. Често си го рисувах на ум и сякаш с насмешка описвах всеки детайл - дрехите, с които съм облечена, специфичната топлина и светлина на деня, обувките, в които съм обута, улицата, по която ги разхождам, при кого точно отивам, как е облечен той и как свети неговият ден.
Сега усещам и знам, че се намирам в периода, в който да случвам тези неща. Само че ме е страх да си ги спомня, страх ме е да си ги измисля пак. Страх ме е, че няма да успея, без дори да съм започнала. А знам, че страхът погубва деня, вместо да го спаси от лошото. А и колко неща са наистина лоши, безкрайно непоправими и съвършено необратими, когато си на 20..почти на 22? - Много са лошите. И ще бъдат навсякъде по света, и ще бъдат там, когато си и на 30, и на 40..и до края на дните ти, и до края на техните. Но що се отнася до всичко онова, което зависи от твоя избор, и твоята смелост, любимият ми Георги Господинов пише, че "..на 20 години можеш да обещаеш всичко (...) на 20 си практически безсмъртен."
Надявам се, че и на почти 22 е така. Сега отивам да медитирам с всичките тези мечти и се надявам това да ме мотивира да прочета онази книга и да направя онази презентация за дистанционното обучение.
Лека нощ!
-аховаБП-ваша объркана лама♥️
П.П.: Много двойки станаха. От тях и четворки. Много новости, много отворени врати, отворен портал за размишления, сбъдване на мечти и всякакви такива вселенствания. Надявам се господин Телец да ми помогне.♥️ И да бъде благосклонна новата му луна.
4/4/4
Какво да напиша, какво от мечтаното си бъдеще да визуализирам, след като напоследък ме е страх да мечтая в конкретики. Страхувам се, че работата, за която съм се замечтала, ще се окаже, че не е за мен, че няма да съм добра в нея, че няма да ми се получи. Страхувам се, че мястото в обществото, в което се виждам, няма да е правилно за мен и ще загубя силата си, че ще виждам постоянно по-добрите от мен и това ще ме плаши. Иначе искам много неща (ето някои). Ако трябва за момент да се замисля, да се замечтая без страхове, си представям много неща:
1. Вървя по някоя централна софийска улица по обяд, в обедна почивка от иначе приятни задължения, на път да хапна с вселенстващ приятел. Тъкмо съм се върнала от приключения в някоя красива чужда страна (или пък непознато място в нашата) и нося подаръче от там.
2. След няколко дни получавам имейл с потвърждение за стаж в Хърватия, Чехия или дори в Щатите и разбира се, приемам.
3. Работя нещо многообразно. Никога не съм си представяла да се занимавам с едно единствено нещо. Затова сега - във вторник пращам статията си за някоя културна/лайфстайл/развлекателна, но и вдъхновяваща медия. В другите дни се занимавам с нещо, което за момента не знам дали съществува и как се казва (изпълнителен директор е в най-смелите мечти). Част съм от някое красиво пространство за театър и други сценични изкуства, например и/или галерия, или т.нар. културен дом, читалище.. Каквото и да е, стига да произвежда вдъхновения.
4. Живея на банално място - апартамент от стара къща на центъра и ходя на работа/бар/дискотека/театър/концерт пеш или с колелото, или с трамвая.. Имам и кола, някъде там, из синята зона на София, която за секунди натоварвам, запалвам и изчезвам за морски къмпинг, планински връх или горска поляна.
Мечтаният ми живот е наистина доста мечтателски. И до преди няколко години никак не се страхувах от това. Често си го рисувах на ум и сякаш с насмешка описвах всеки детайл - дрехите, с които съм облечена, специфичната топлина и светлина на деня, обувките, в които съм обута, улицата, по която ги разхождам, при кого точно отивам, как е облечен той и как свети неговият ден.
Сега усещам и знам, че се намирам в периода, в който да случвам тези неща. Само че ме е страх да си ги спомня, страх ме е да си ги измисля пак. Страх ме е, че няма да успея, без дори да съм започнала. А знам, че страхът погубва деня, вместо да го спаси от лошото. А и колко неща са наистина лоши, безкрайно непоправими и съвършено необратими, когато си на 20..почти на 22? - Много са лошите. И ще бъдат навсякъде по света, и ще бъдат там, когато си и на 30, и на 40..и до края на дните ти, и до края на техните. Но що се отнася до всичко онова, което зависи от твоя избор, и твоята смелост, любимият ми Георги Господинов пише, че "..на 20 години можеш да обещаеш всичко (...) на 20 си практически безсмъртен."
Надявам се, че и на почти 22 е така. Сега отивам да медитирам с всичките тези мечти и се надявам това да ме мотивира да прочета онази книга и да направя онази презентация за дистанционното обучение.
Лека нощ!
-
П.П.: Много двойки станаха. От тях и четворки. Много новости, много отворени врати, отворен портал за размишления, сбъдване на мечти и всякакви такива вселенствания. Надявам се господин Телец да ми помогне.♥️ И да бъде благосклонна новата му луна.
Коментари
Публикуване на коментар