Много те обичам !

 Сега разбирам всичко. Разбирам какво е да трябва на всяка цена да запазиш някого до себе си. Разбирам какво е да има пречка по пътя ти. Разбирам какво е да се бориш с някого заради любовта си. Разбирам какво е да залепнеш за нея толкова, че да знаеш, че отлепването ще боли. Че ще боли много повече от всичките рани в боя за победа, защото разбирам какво е да знаеш, че с отлепването на малката лепенка Любов се откъсва голяма част от теб.
 Затова разбирам какво е смело да прескачаш препятствия, стискайки здраво любовта в ръцете си. Разбирам какво е и да не знаеш как да я задържиш на равното. Как да покажеш колко много можеш да я обичаш и колко искаш да я държиш в себе си. Но знам едно – дръж я на топло в сърцето си, но не я заключвай, нека да е свободна. Хвани я здраво за ръката, не пускай да избяга, но я пусни да ти покаже как може и тя да обича.
 Сама не разбирам защо често не те пускам. Държа те на тъмно и не ти позволявам да ме обичаш. Но знаеш ли ? – Разбирам какво е на всяка цена да запазиш нещо до себе си, да се бориш за любовта си и не разбирам, аз знам, че моята Любов си ти.

- аховаБП

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още