Виновни откровености

Оправдавам се, че всеки си има guilty pleasure, нищо, че моите са няколко. Признавам, че едно от тях е да седна сама в заведение за хапване и да наблюдавам хората - подслушвам им разговорите, предполагам каква зодия или асцендент са, правя им психопрофили и си съчинявам истории са животите им. Забавно е в повечето случаи, освен в моменти като този, в които осъзнавам, че не мога да определя собствения си живот дори до такава степен.

Губя се в плановете и интересите си, както и в страстите си. Иска ми се по-ясно да усещам кой път да хвана, за да сглобя картината от мечти в главата ми. Иска ми се да мога да кажа - другия път, като го видиш, няма да си позволяваш волности, няма да го поглеждаш по онзи начин, както преди и ще блокираш неговите такива погледи. Дори няма да се обличаш по определен начин заради него на партито, на което ще се видите след две седмици. Още повече, щом знаеш, че уж не е любовта на живота ти. Нищо, че имаш голяма нужда да изпитваш неща към някого. Нищо, че се чувстваш ужасно сама. Нищо, че само преди няколко месеца искаше точно това - да си сама, за да се съсредоточиш върху това да развиваш себе си. Нищо, че от доста време насам ти липсва мотивация дори за това..
.. Липсва ми силата да се дисциплинирам и да работя върху себе си сега, когато ми се е паднала свободата да бъда отговорна единствено към себе си.

Не искам подаръци за Коледа тази година. Освен аз и близките ми да сме здрави и заедно, си пожелавам да се събуждам всяка сутрин в 7:30 с поне 50 коремни преси, дисциплинирана и мотивирана за мечтите си да се изнеса, да работя това, което обичам и да пътувам всеки възможен момент. До онзи, към когото ще изпитвам най-хубавите чувства - пожелавам си да ме срещне, когато съм щастлива и постигнала всичко това за себе си.

Днешното писание се превърна в нещо много откровено, а просто исках да ви питам  какво е вашето guilty pleasure и как точно ви кара да се чувствате guilty ?


Поздрави,
-аховаБП  ваша объркана лама♥️

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още