Най-после пиша от една различна локация. Вчера започна прословутото пътуване, което чакахме толкова време, за да спрем да се чувстваме като механично работещи същества.

9/8/19
11:50PM
Washington, D.C.

Днес получих въпроса - "Смяташ ли, че си се променила от цялото това преживяване ?" Честно казано, не мога да преценя дали съм променила нравите си и дали съм скъсала връзката си с нещо или някого преди това. Но знам, че в пътуването човек е човек и се намира; че в приключенията човек разбира повече за себе си и съм сигурна, че това е едно от най-важните неща в живота на един съзнателен човек. Когато си далеч от комфорта си, шансът да попаднеш в непозната ситуация е огромен ежедневно, което те кара да учиш безценно много уроци за средата, в която се намираш, за хората, които срещаш, за това, което си ти и за последствията от изборите, които правиш.
Та, в този ред на мисли, с колкото и материална сигурност да разполага човек, не виждам как смислено и логично ще се възползва от нея, ако не познава повече части от съществото си. 

И така, научих се да обръщам внимание на неща, за които преди не се бях замисляла. Запознах се с различни части от света и от себе си, които ме карат още повече да харесвам постоянното движение - дали по улиците на непознат град, дали по безбройните цветове в дъгата на човешките емоции, или по безкрайните възможности, които винаги стоят пред всеки от нас.

- аховаБП 

Коментари

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

представи си

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.