Последно

2:52АМ,
9/4/19
OC, NJ

Последните дни е така - колегите се събираме да празнуваме края на сезона, да се сбогуваме с хората, които напускат работа вече, в къщата се събираме, за да се сбогуваме с хората, които си тръгват утре-вдруги ден. И затова сега си лягам си късно. Тази вечер в двора на 1535 Bay Ave на една маса бяха седнали Буда, Исус, Мохамед и всичките разбирания за посланията им. Вселената ги беше гушнала всички заедно за последно.

Не исках да си лягам.

 Вероятно никога повече няма да видя момчетата от Тайланд - вероятно едни от най- добродушните същества, живяли на тази американска земя; или пък албанецът, когото тази вечер обожавах, но и мразих в същия момент поради една и съща причина - колко убеден и категоричен е относто нещата, в които вярва; момичето от Хонг Конг беше едно от слънчицата за мен тук, момиче, с което споделяме почти една и съща душа и бих казала, че една от следващите ми големи мечти ще е или да я посрещна в България, или тя мен в Хонг Конг; доминиканският ни приятел е второто ми слънчице тук - добра душа, притежаваща силата да събира хората на едно място, любимецът на абсолютно всеки човек в къщата.
И последната е българката, за която така или иначе говоря страшно много откакто съм тук - най-любимият ми спътник в това приключение, обогатяващо те културно, нравствено, географски, политически, човешки.

За хората, които ще ме чакат в България, мислих голяма част от времето, което прекарах тук. Последните дни обаче, ги отделям за тези тук, които вероятно виждам за последно.

- аховаБП 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още