I am the way you know how to colour inside of the lines

Най-после пиша от една различна локация. Вчера започна прословутото пътуване, което чакахме толкова време, за да спрем да се чувстваме като механично работещи същества. 9/8/19 11:50PM Washington, D.C. Днес получих въпроса - "Смяташ ли, че си се променила от цялото това преживяване ?" Честно казано, не мога да преценя дали съм променила нравите си и дали съм скъсала връзката си с нещо или някого преди това. Но знам, че в пътуването човек е човек и се намира; че в приключенията човек разбира повече за себе си и съм сигурна, че това е едно от най-важните неща в живота на един съзнателен човек. Когато си далеч от комфорта си, шансът да попаднеш в непозната ситуация е огромен ежедневно, което те кара да учиш безценно много уроци за средата, в която се намираш, за хората, които срещаш, за това, което си ти и за последствията от изборите, които правиш. Та, в този ред на мисли, с колкото и материална сигурност да разполага човек, не виждам как смислено и логично ще се възпол...

2:52АМ, 9/4/19 OC, NJ Последните дни е така - колегите се събираме да празнуваме края на сезона, да се сбогуваме с хората, които напускат работа вече, в къщата се събираме, за да се сбогуваме с хората, които си тръгват утре-вдруги ден. И затова сега си лягам си късно. Тази вечер в двора на 1535 Bay Ave на една маса бяха седнали Буда, Исус, Мохамед и всичките разбирания за посланията им. Вселената ги беше гушнала всички заедно за последно. Не исках да си лягам. Вероятно никога повече няма да видя момчетата от Тайланд - вероятно едни от най- добродушните същества, живяли на тази американска земя; или пък албанецът , когото тази вечер обожавах, но и мразих в същия момент поради една и съща причина - колко убеден и категоричен е относто нещата, в които вярва; момичето от Хонг Конг беше едно от слънчицата за мен тук, момиче, с което споделяме почти една и съща душа и бих казала, че една от следващите ми големи мечти ще е или да я посрещна в България, или тя мен в Хонг Конг; домини...