Големите надежди/приключения/предизвикателства

7/15/19
3:05AM
OC, NJ

Имах големи очаквания за това какво ще постигна тук като развитие на самата ми личност. Фактът, че идвам тук сама, ми даваше надежда, че ще прeдизвиквам себе си и недостатъците си, докато не се превърнат в положителни качества. Но ето, че вече мина повече от месец и половина и аз все още се чувствам несигурна в самата си същност.
Да, вярно е, че успявам да оцелея на хиляди километри от комфортната си зона и от познатата ми среда, но все още се чувствам като едва прохождащо същество. Страхувам се, че винаги ще ми остане това чувство на отблъскване от нови и непознати хора. Страхувам се как ще бъде приет подхода ми към новите и премислям всяка следваща своя дума. Понякога толкова я премислям, че дори се отказвам да я изрека.
От една страна, ми липсва България - синоним на познатото, но от друга, никак не съжалявам за възможността за предизвикателства тук. Точното време за това е сега - след като съм имала (много красиви и ярки, но все пак) еднотипни преживявания в България.
Настроенията и мислите ми се държат точно както луната в различните си фази и времето навън. В един момент ми е топло и приятно на слънце, а в следващия вече умирам от жега и се моля за дъжд, докато не ми омръзне отново и не поискам да ми е жега пак. (ако изобщо ми се получи тази метафора)

Лека нощ, хора/приятели/същества, случайно попаднали в това подобие на блог. Пожелавам ви промените, объркванията и непостоянството да ви носят единствено незаменими уроци.
Имайте весело приключение, където и да сте.

-аховаБП

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още