Моята рецепта
7/21/19
3:32 АМ
OC, NJ
Имам чувството, че всеки пост в този блог ще започва с обяснението, че съм написала това отдавна, но не съм го качила или съм го мислила с дни, но не съм го написала. Предишният пост беше в Чернова от почти седмица :) Като цяло, дай ми да се оправдавам.
Та, преди два дни имах рожден ден и това го мисля от тогава. Рожденният ми ден беше на 7/19, а на 18ти имах един от най-напрегнатите дни на работа, а и отвъртре се чувствах ужасно объркана. Прибрах се около 20 минути преди 12АМ, в които се опитвах да говоря с двама от любимите ми хора тук, както винаги след работа, но те се държаха странно и объркващо. Не мога да излъжа, че не подозирах още преди няколко дни, че подготвят нещо за 'моя ден'. Няма да изпадам в подробности относно цялата изненада в 12:00АМ. Само ще кажа, че никога не съм очаквала от някого да обръща толкова внимание на думите и чувствата ми, както те са правили в едва почти двата месеца, в които се познаваме.
И така, нямаше и една прашинка, поставена на грешното място или свършена по грешния начин. Чрез вниманието и действията си ме накараха да забравя, че съм се чувствала зле през деня.
Спомням си - когато ставахме на 12/13/14/15 години, се интересувахме от това колко поста на стената и колко съобщения с 4rd имаме. Тези дни се замислям, че от няколко години най-важното на 'твоя ден' е да усетиш, че всички хора, които обичаш, са до теб, макар и да сте разделени от един цял океан и почти цял континент. Всеки ден, дори привидно най-красивият, може да завие в грешната посока. Но една от съставките в рецептата за живот (според мен) винаги ще е това да има при кого да се прибереш или поне с кого да се чуеш, за да напсувате ситуацията и да се смеете до припадък.
С това благодаря на всички, които ме докоснаха в този ден, които ми помогнаха да изпълня рецептата правилно, които бяха с мен физически и емоционално.
Радвам се на живота, радвам се на слабите моменти в него, радвам се дори на токсичните хора, които срещам често напоследък. Радвам се, че всичко това всъщност е урок, трупане на опит (колкото и клиширано да звучи). За 21 години разбрах, че всеки път е правилният, стига да му обръщаш нужното внимание. До 22 смятам да разбера как винаги да живея по този начин. Или поне да опитвам.
- аховаБП
3:32 АМ
OC, NJ
Имам чувството, че всеки пост в този блог ще започва с обяснението, че съм написала това отдавна, но не съм го качила или съм го мислила с дни, но не съм го написала. Предишният пост беше в Чернова от почти седмица :) Като цяло, дай ми да се оправдавам.
Та, преди два дни имах рожден ден и това го мисля от тогава. Рожденният ми ден беше на 7/19, а на 18ти имах един от най-напрегнатите дни на работа, а и отвъртре се чувствах ужасно объркана. Прибрах се около 20 минути преди 12АМ, в които се опитвах да говоря с двама от любимите ми хора тук, както винаги след работа, но те се държаха странно и объркващо. Не мога да излъжа, че не подозирах още преди няколко дни, че подготвят нещо за 'моя ден'. Няма да изпадам в подробности относно цялата изненада в 12:00АМ. Само ще кажа, че никога не съм очаквала от някого да обръща толкова внимание на думите и чувствата ми, както те са правили в едва почти двата месеца, в които се познаваме.
И така, нямаше и една прашинка, поставена на грешното място или свършена по грешния начин. Чрез вниманието и действията си ме накараха да забравя, че съм се чувствала зле през деня.
Спомням си - когато ставахме на 12/13/14/15 години, се интересувахме от това колко поста на стената и колко съобщения с 4rd имаме. Тези дни се замислям, че от няколко години най-важното на 'твоя ден' е да усетиш, че всички хора, които обичаш, са до теб, макар и да сте разделени от един цял океан и почти цял континент. Всеки ден, дори привидно най-красивият, може да завие в грешната посока. Но една от съставките в рецептата за живот (според мен) винаги ще е това да има при кого да се прибереш или поне с кого да се чуеш, за да напсувате ситуацията и да се смеете до припадък.
С това благодаря на всички, които ме докоснаха в този ден, които ми помогнаха да изпълня рецептата правилно, които бяха с мен физически и емоционално.
Радвам се на живота, радвам се на слабите моменти в него, радвам се дори на токсичните хора, които срещам често напоследък. Радвам се, че всичко това всъщност е урок, трупане на опит (колкото и клиширано да звучи). За 21 години разбрах, че всеки път е правилният, стига да му обръщаш нужното внимание. До 22 смятам да разбера как винаги да живея по този начин. Или поне да опитвам.
Коментари
Публикуване на коментар