I am the way you know how to colour inside of the lines

7/21/19 3:32 АМ OC, NJ Имам чувството, че всеки пост в този блог ще започва с обяснението, че съм написала това отдавна, но не съм го качила или съм го мислила с дни, но не съм го написала. Предишният пост  беше в Чернова от почти седмица :) Като цяло, дай ми да се оправдавам. Та, преди два дни имах рожден ден и това го мисля от тогава. Рожденният ми ден беше на 7/19, а на 18ти имах един от най-напрегнатите дни на работа, а и отвъртре се чувствах ужасно объркана. Прибрах се около 20 минути преди 12АМ, в които се опитвах да говоря с двама от любимите ми хора тук, както винаги след работа, но те се държаха странно и объркващо. Не мога да излъжа, че не подозирах още преди няколко дни, че подготвят нещо за 'моя ден'. Няма да изпадам в подробности относно цялата изненада в 12:00АМ. Само ще кажа, че никога не съм очаквала от някого да обръща толкова внимание на думите и чувствата ми, както те са правили в едва почти двата месеца, в които се познаваме. И така, нямаше и една пра...

7/15/19 3:05AM OC, NJ Имах големи очаквания за това какво ще постигна тук като развитие на самата ми личност. Фактът, че идвам тук сама, ми даваше надежда, че ще прeдизвиквам себе си и недостатъците си, докато не се превърнат в положителни качества. Но ето, че вече мина повече от месец и половина и аз все още се чувствам несигурна в самата си същност. Да, вярно е, че успявам да оцелея на хиляди километри от комфортната си зона и от познатата ми среда, но все още се чувствам като едва прохождащо същество. Страхувам се, че винаги ще ми остане това чувство на отблъскване от нови и непознати хора. Страхувам се как ще бъде приет подхода ми към новите и премислям всяка следваща своя дума. Понякога толкова я премислям, че дори се отказвам да я изрека. От една страна, ми липсва България - синоним на познатото, но от друга, никак не съжалявам за възможността за предизвикателства тук. Точното време за това е сега - след като съм имала (много красиви и ярки, но все пак) еднотипни преживяван...