Сън в почти лятна нощ
6/13/2019
12:37 pm
Почти заспиваш, след като си изпратил поредния ден на вече старото ново място. Всъщност едва началото на третата седмица е, а се чувстваш сякаш са минали два месеца. Но в началото е така, или поне вярваш, че е така..или поне така казват.
Отнема време, докато свикнеш с хората, с обстановката. През това време все се чуваш с някого от България, който ти казва, че се възхищава на смелостта ти, пожелава ти вълнуващо лято и т.н., и т.н. и т.н... А ти, горкичкият, не си съвсем сигурен къде си - случва се да смениш уж осигурените дом или работа, чакаш да ти платят проклетия първи чек и всички места за посещаване и неща за купуване още си стоят неосъществени и несбъднати. Но пък не е ли точно там смисълът, не е ли точно в тях.. Както и в нематериалните, които съзнателно или не си поставил за цели в личен план - да се научиш да се бориш за своето; да станеш по-дисциплиниран; да бъдеш по-самостоятелен. Или просто да бъдеш по-смел, уверен и спокоен, защото по дяволите, още не е минал един цял месец.
И както ми каза едно от вдъхновенията ми за това приключение: "Самото пребиваване в малкото градче, еднообразното ежедневие, което все пак те изненадва с нещо малко всеки ден и заедно със спомените с разни хора от другия край на света, накрая ти се струват като летен сън. И не си много сигурен дали си бил там, или не."
П.П.: Първото писание от тук (линк) негласно посветих на първото ми вдъхновение - Р. , а днешното посвещавам на И. - другото вдъхновение, на което принадлежи цитатът тук.
Благодаря ви, мацки.
Това лято да приключенствате за мен.
И аз ще за вас.
От всички краища на света. Хихи, поздрави.
- аховаБП
12:37 pm
Почти заспиваш, след като си изпратил поредния ден на вече старото ново място. Всъщност едва началото на третата седмица е, а се чувстваш сякаш са минали два месеца. Но в началото е така, или поне вярваш, че е така..или поне така казват.
Отнема време, докато свикнеш с хората, с обстановката. През това време все се чуваш с някого от България, който ти казва, че се възхищава на смелостта ти, пожелава ти вълнуващо лято и т.н., и т.н. и т.н... А ти, горкичкият, не си съвсем сигурен къде си - случва се да смениш уж осигурените дом или работа, чакаш да ти платят проклетия първи чек и всички места за посещаване и неща за купуване още си стоят неосъществени и несбъднати. Но пък не е ли точно там смисълът, не е ли точно в тях.. Както и в нематериалните, които съзнателно или не си поставил за цели в личен план - да се научиш да се бориш за своето; да станеш по-дисциплиниран; да бъдеш по-самостоятелен. Или просто да бъдеш по-смел, уверен и спокоен, защото по дяволите, още не е минал един цял месец.
И както ми каза едно от вдъхновенията ми за това приключение: "Самото пребиваване в малкото градче, еднообразното ежедневие, което все пак те изненадва с нещо малко всеки ден и заедно със спомените с разни хора от другия край на света, накрая ти се струват като летен сън. И не си много сигурен дали си бил там, или не."
П.П.: Първото писание от тук (линк) негласно посветих на първото ми вдъхновение - Р. , а днешното посвещавам на И. - другото вдъхновение, на което принадлежи цитатът тук.
Благодаря ви, мацки.
Това лято да приключенствате за мен.
И аз ще за вас.
От всички краища на света. Хихи, поздрави.
Коментари
Публикуване на коментар