Нови терзания и едно лично обръщение
6/2/2019, 2am
1535 Bay Ave, OC, NJ
Днес пиша до един от специалните хора до мен. В повечето случаи ме следва физически, но в момента и за жалост през следващите четири месеца, ще бъдем заедно само ментално.
Преди няколко дни направих чернова в блога и започнах да разказвам за случващото се. Тогава беше третата ми вечер на това ново място. Преди това цял ден се бях лутала из горещите слънчеви улици на града, влачейки тежкия куфар, за да се пренеса в новото вкъщи. Веднага след като завих по поредната пряка и се изправих пред поредната върволица от еднакви къщи, разбрах коя точно е моята. Видях слънчева и свежа австралийка, точко както ми я бяха описали двайсетина минути преди това. Чакаше ме на алеята пред верандата на една от къщите. Посреща ме с огромна гореща прегръдка и ме разведе из къщата.
Та, черновата си остана така и минаха почти два дни, без да я довърша. Поста, в който щеше да прерасне, имаше за цел да разкаже подробно как, къде и с кого ще живея. Но това, което промени хода му, беше статия, която ми прати човекът, когото споменах в началото, а именно Мотивационно писмо за България. Тази статия ми дойде като по поръчка. Имах нужда да прочета тези неща и да ги усетя все едно съм ги писала аз. Разбира се, едва пети ден е минал, откакто живея далеч от България и думите бяха малко по-силни и ярки от това, което аз изпитах до сега. Но главната причина да ме докосне статията беше, че ме върна обратно вътре в емоциите ми, а имах нужда от това. Както винаги правим с въпросния човек, споменаван тук.
От тогава, вече втора вечер вървя половин час до вкъщи след работа, без слушалки, без музика, слушайки тишината и моите си мисли. Също, когато приключа с този пост, ще си направя любимата успокояваща йога, ще си взема хубав, горещ и отпускащ душ и ще заспя.
И така, хубаво е човек да се вслушва във вътрешния си глас, за да разбере какво търси във външния свят. Дори и да става въпрос за малки и на пръв поглед незначителни терзания.
П.П. за човека, към когото отправям поста:
Благодаря ти, че винаги те имам ментално и да знаеш, че до края на въпросните четири месеца няма да спра да тая мъничка надежда, че ще ме последваш физически и тук.
Аз съм слънце, следвай ме.
⤖⤖⤖
1535 Bay Ave, OC, NJ
Днес пиша до един от специалните хора до мен. В повечето случаи ме следва физически, но в момента и за жалост през следващите четири месеца, ще бъдем заедно само ментално.
Преди няколко дни направих чернова в блога и започнах да разказвам за случващото се. Тогава беше третата ми вечер на това ново място. Преди това цял ден се бях лутала из горещите слънчеви улици на града, влачейки тежкия куфар, за да се пренеса в новото вкъщи. Веднага след като завих по поредната пряка и се изправих пред поредната върволица от еднакви къщи, разбрах коя точно е моята. Видях слънчева и свежа австралийка, точко както ми я бяха описали двайсетина минути преди това. Чакаше ме на алеята пред верандата на една от къщите. Посреща ме с огромна гореща прегръдка и ме разведе из къщата.
Та, черновата си остана така и минаха почти два дни, без да я довърша. Поста, в който щеше да прерасне, имаше за цел да разкаже подробно как, къде и с кого ще живея. Но това, което промени хода му, беше статия, която ми прати човекът, когото споменах в началото, а именно Мотивационно писмо за България. Тази статия ми дойде като по поръчка. Имах нужда да прочета тези неща и да ги усетя все едно съм ги писала аз. Разбира се, едва пети ден е минал, откакто живея далеч от България и думите бяха малко по-силни и ярки от това, което аз изпитах до сега. Но главната причина да ме докосне статията беше, че ме върна обратно вътре в емоциите ми, а имах нужда от това. Както винаги правим с въпросния човек, споменаван тук.
От тогава, вече втора вечер вървя половин час до вкъщи след работа, без слушалки, без музика, слушайки тишината и моите си мисли. Също, когато приключа с този пост, ще си направя любимата успокояваща йога, ще си взема хубав, горещ и отпускащ душ и ще заспя.
И така, хубаво е човек да се вслушва във вътрешния си глас, за да разбере какво търси във външния свят. Дори и да става въпрос за малки и на пръв поглед незначителни терзания.
П.П. за човека, към когото отправям поста:
Благодаря ти, че винаги те имам ментално и да знаеш, че до края на въпросните четири месеца няма да спра да тая мъничка надежда, че ще ме последваш физически и тук.
Аз съм слънце, следвай ме.
⤖⤖⤖
Коментари
Публикуване на коментар