Стари терзания в нови обстоятелства
AZ 602
ROME/FCO
NEW YORK/JFK
5/27/2019, 11:14 PM, USA, Ocean City, NJ
Ето я и първата вечер, която прекарвам в Щатите. За сега не знам къде ще живея останалите вечери до края на лятото. Не знам и дали това е моето място.
В самолета гледах A Star Is Born и се открих в едни от думите, отправени към героя на Брадли Купър. Техният смисъл се съдържаше в това, че понякога докато човек върви по житейския си път, забравя за какво всъщност е тръгнал заради нещата наоколо и тогава се изгубва. Моята близка и прекрасна Р. пък вярва, че всичко зпочва с идея. Свързвам и двете с това, че ми е трудно да намеря баланса между това да оценям всичко, което се случва около мен и да следвам безотказно идеята си.
Винаги ще казвам и вероятно ще вярвам, че 20те години от човешкия живот са по-трудните от тийнеджърските/пубертетските. На 16 мислиш само и единствено за нещата, които искаш. Дори не мислиш, а просто ги правиш и потенциалният ти проблем може да бъде това дали родителите ти не приемат тези неща за непремислени и прибързани, просто защото още усещат, че имат контрол върху живота ти и носят пълната отоворност.
Когато станеш на 20, в повечето случаи отиваш да живееш някъде извън дома от детството, от вкъщи и някак си автоматично и изведнъж ти се стоварва цялата отговорност. На пръв поглед това е свобода, на пръв поглед сам контролираш живота си и имаш правото да правиш каквото си искаш. Тук за мен идва страшното и плашещото.
Страх ме е да не се изгубя. Привидно имам план, уж знам какво искам да свърша, докато съм млада, но всяка седмица, всеки ден дори, ми изниква по нещо ново, на което искам да сложа тикче, докато имам време. Та, тогава, докато ги отмятам от to do листа, дали няма да забравя за какво съм тръгнала ?
Друг е въпросът, че се страхувам дали посоката и целта ми са трудни/безмислени/непостижими или не по силите ми. Но за това друг път, в друг пост. За сега ще се успокоявам, че според Георги Господинов (на когото аз определено вярвам): "Когато си на 20, можеш да обещаеш всичко. 40 години са вечност, но на 20 си практически безсмъртен."
- аховаБП
ROME/FCO
NEW YORK/JFK
5/27/2019, 11:14 PM, USA, Ocean City, NJ
Ето я и първата вечер, която прекарвам в Щатите. За сега не знам къде ще живея останалите вечери до края на лятото. Не знам и дали това е моето място.
В самолета гледах A Star Is Born и се открих в едни от думите, отправени към героя на Брадли Купър. Техният смисъл се съдържаше в това, че понякога докато човек върви по житейския си път, забравя за какво всъщност е тръгнал заради нещата наоколо и тогава се изгубва. Моята близка и прекрасна Р. пък вярва, че всичко зпочва с идея. Свързвам и двете с това, че ми е трудно да намеря баланса между това да оценям всичко, което се случва около мен и да следвам безотказно идеята си.
Винаги ще казвам и вероятно ще вярвам, че 20те години от човешкия живот са по-трудните от тийнеджърските/пубертетските. На 16 мислиш само и единствено за нещата, които искаш. Дори не мислиш, а просто ги правиш и потенциалният ти проблем може да бъде това дали родителите ти не приемат тези неща за непремислени и прибързани, просто защото още усещат, че имат контрол върху живота ти и носят пълната отоворност.
Когато станеш на 20, в повечето случаи отиваш да живееш някъде извън дома от детството, от вкъщи и някак си автоматично и изведнъж ти се стоварва цялата отговорност. На пръв поглед това е свобода, на пръв поглед сам контролираш живота си и имаш правото да правиш каквото си искаш. Тук за мен идва страшното и плашещото.
Страх ме е да не се изгубя. Привидно имам план, уж знам какво искам да свърша, докато съм млада, но всяка седмица, всеки ден дори, ми изниква по нещо ново, на което искам да сложа тикче, докато имам време. Та, тогава, докато ги отмятам от to do листа, дали няма да забравя за какво съм тръгнала ?
Друг е въпросът, че се страхувам дали посоката и целта ми са трудни/безмислени/непостижими или не по силите ми. Но за това друг път, в друг пост. За сега ще се успокоявам, че според Георги Господинов (на когото аз определено вярвам): "Когато си на 20, можеш да обещаеш всичко. 40 години са вечност, но на 20 си практически безсмъртен."
Коментари
Публикуване на коментар