ИСКАМ ВСИЧКО

Не мога да рисувам. Ако можех, вече щях да съм нарисувала всичко това. Ако можеха хората да четат мислите ми, по-скоро да ги виждат като на филм, щяха да виждат просто всичко това, за което си мечтая и не спирам. Никога не спирам да поливам мечтите си, да ги храня, да им помагам да растат, защото те никога не ме оставят. Дебнат ме от всеки ъгъл, навсякъде ме чакат да ги хвана. Изкушавам се от всичко, което виждам..навсякъде.
Навсякъде, навсякъде, навсякъде има нещо, от което искам да опитам
Искам да се познавам във всякаква ситуация.
Искам всичко, което виждам.
Искам да имам всичко.
Искам да нямам много.
Искам да живея в малка квартира в стара къща, в центъра на голям град, с кухня и легло. Да мажа филии с лютеница, да си готвя ориз или евтини нудли, да ги ям от ръчно направени шарени чинийки, седнала на пода до най-близкия ми човек, да имам шкаф с цветни чаши - да няма чашка, която да се повтаря с някоя друга по света.
В друг момент искам да живея в голям тавански апартамент на нова сграда, където всичко да е бяло, чисто, спретнато, с паста, лазаня, брускети и вино за вечеря, а авокадо тост и прясно изстискан сок от портокал за закуска.
След това искам в малко, спокойно градче, в къща на 2 етажа. С голям хол-кухня като вкъщи и пак като вкъщи, но този път аз да бъда домакинята. Да слушам Тодор Колев или стар филмов джаз, да направя салата със зеленчуците от задния двор, да налея 2 чаши домашно вино. Искам аз да създам уют.
Но искам преди това да видя света.
Искам да съм се возила в Mustang и да съм карала лонгборт в Калифорния, да ми се е вяла плажната рокля по Френската Ривиера.
Искам да съм карала борд в Алпите и да съм видяла северното сияние.
Искам да съм летяла над Малдивите, да съм хванала тен и да ми е изсветляла косата по австралийските плажове.
Искам да съм чела книга в двора на къща в италианско селце.
Искам всяка вечер на театър.
Искам да съм прочела всички книги на света.
Искам на палатка на море за 2 месеца.
Искам един ден на кино, един ден на опера.
Искам палатка и на езеро.
Искам два пъти да съм скачала с бънджи.
Искам да съм карала каяк.
Искам един ден да се катеря, на следващия да правя йога.
Друг ден искам на изложба.
Иска ми се ако може, в музей "Ван Гог".
.
.
.
.
.
.
Искам накрая винаги да пия
чаша липов чай
с мед
и да заспивам
спокойна,
за да мога да сънувам
колко неща още
искам.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още