лято 2018


В нощния влак София - Бургас няколко пресни, млади, крехки студенти, оставили дъжда да си вали в София, взели бански, хавлии и други летни нещица, прекосиха България, за да хванат първото юлско/лятно/свободно/(изтъркано, но все пак)прекрасно слънце. Търпеливо си го изчакаха на плажа, а то - розово се показа и се разходи по водата суетно преди да тръгне по светлото и чисто синьо.

Лятото се сметна за готово и зададе своето начало. После дойде време за подаръци, малко шотчета, забава и ново(първото) 20 - все пътувания, приключения и забави трябвало да се случват от сега нататък. И ето, Несебър беше много топъл, слънчев, пясъчен, солен, Пирин беше труден, мъчителен и каменист точно толкова колкото и изумяващ, очарователен и поучителен. Много несериозни, небрежни и неработливи кафета бяха изпити. Едни палатки се появиха в един селски двор посредата на всичко това, помежду тях пък - надуваеми дюшеци, барбарони, наргилета и хамаци - пълно безхаберие. Созопол последва и макар и мазутен, изглежда да е последното морско за сезона. Знае ли се, тъкмо започна септември. Лютеницата е в бурканите, бурканите са по рафтовете на мазето (а скоро и във вашите общежития). Дългът на съня уж е изплатен, почивката и тя се разписа с доста дълъг подпис, но съм наясно, че леглото в общака не е огромно и удобно като това вкъщи, нито ще се събуждам от миризмата на палачинките на мама и следващите поне 10 месеца няма да ям домати от градината.

Вече са минали 25 минути от 3тия ден на септември и остава по-малко от месец до новата отговорна година. Правя си тази равносметка, лежа, даже завита с одеяло, докато навън вали (София - точно както я оставих).

Доколко солената вода е почистила съзнанието ми, а колко го е замътила ?
Колко съм доволна сега, когато септември дръпна чертата накрая ?
Навърших 20 ?
Започвам да се страхувам дали ще успя да преживея всичко както искам.
На 20 „си практически безсмъртен“ (според Георги Господинов), но какво можеш да направиш с тази безсмъртност ?
Какви ще са летата от сега нататък ?
2019, не мога да повярвам, че идваш след 4 месеца.
Please, be good.


- Пресиянааа
Място: София, България

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още