Моят дом е моята крепост
Човекът станал на 20, докато учил в Софията. Било му много яко. Още преди да замине си мислил колко ще бъде свободен там. Без родители, които да го питат къде излиза, с кого и кога ще се прибере. Щял да си ляга и да си става когато си иска, да прави всичките глупости, които му дойдат на ум, без да има кой да му държи сметка. Наистина се чувствал много свободен, а и големият град го правил наистина щастлив и пълен с енергия. Представите, изградени в мечтите му, не се оказали лъжлив балон, а голям и шарен, който издигал самия него все по-нагоре в съзнанието му. Обичал много малките улички и големите булеварди, в тълпата не се чувствал никак потиснат и дори много му харесвали шумотевицата и забързаният начин на живот. Всичко това му давало енергия и желание за живот. Един ден обаче, решил да се прибере, залипсвали му мама, баба, палачинките на мама, манджите на баба. Реалността му зашлевила огромен шамар. Леглото в старата му стая било двойно по-голямо от това в малката стая в Софията ...