Tip #1 - Как да запазим любовта си към София...

Поддържай готините си приятелства в други градове <3
София, нашата столица, най-големият град в България, най-много хора, събития, с тях и навалица, и всякакви шумове, и мръсотии, и досадности, събрани на едно място. Дори и на фона на огромните удоволствия, които те чакат на всеки ъгъл, няма как носът ти да не се запуши и да не започнеш да кашляш заради въздуха или да ти се надуе главата и да изгубиш всякакво усещане за кислород в градския транспорт, няма как да не се пренаситиш от прекалено много и “споделен” живот тук.
Затова препоръчвам - помниш онази приятелка от тинейджърските години в родния град, нали ? А знаеш ли, че тя учи в Пловдив, познаваш ли Пловдив, знаеш ли, че там се “айлячи”, знаеш ли, че въпреки малко по-тежкия топъл въздух там, можеш да се чувстваш много лек и отпуснат ? Да, точно така и Пловдив е прекрасен - дай си 2 дни, разходи се по Главната, качи се на Альоша, купи си сладолед, пуши наргиле над всичките старинни сгради, отиди на купон, дай всичко от себе си, за да се забавлиш и да отпуснеш душата си. 
Дай си време София да ти залипсва. Да позабравиш точно в коя пряка на Шишман беше онова готино магазинче и точно кой графит беше нарисуван на ъгъла на уличката. Сред различните хора, паважи, залези и изгреви в другия град няма да виждаш тези на София, ще ти залипсва Копитото, даже забързаното ежедневие, на което си свикнал. Когато се върнеш тук, където и да си бил, ще се сетиш всъщност колко обичаш големия град, който така добре усещаш и чувстваш като свой. Няма да си повярваш, че за част от секундата си си позволил да ти писне, даже може да се възмутиш от себе си заради тази мисъл, но ще знаеш, че си вдишал глътка нов въздух, че си пил друга вода и си гушнал няколко по-различни хора (даже и да е било за ‘Чао’).
Като казах гушнал…едно от важните неща на различното пътуване е да имаш до кого да си легнеш в последната сутрин. Да се сгушиш, да усетиш новото нещо, новия аромат, дори и да не е нищо повече от просто прегръдка или пък дори да не успееш да заспиш поради факта, че точно този човек те е гушнал. 
Приятна София, приятен Пловдив или всеки друг град, нека да е приятно всяко приключение - ново или старо. Нека да е цветно, светло и ухаещо на различни свежи прекрасности. Пролет е, АПРИЛ е - в това е смисълът :)
- Пресиянааа
Място: Пловдив, България

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още