Излез да си купиш билет !

Имаш ден, свободен от университет, идва ти да се сгушиш в легълцето с книжка и да заспиш на първата ѝ страница, да се окаже, че си сам в общежитието, да си направиш чайче, да го пиеш бавно, да му се наслаждаваш, да ти е лежерно и мързелуващо ? Много хубаво, дори чудесно ! Всеки има нужда от това. Да, обаче вече е Март. Както казват хората - “Баба Марта се е смилила” и днес е топло - един от първите истински слънчеви и толкова приятни дни от годината. На част от теб не ѝ се иска да го прекара по начина, по който го е правила през цялата зима.
.
.
.
.
Обади се на онази приятелка от гимназията, с която всяка седмица си обещавате да излизате, но така и не се случва, да, онази, която онзи ден те пита дали има хубав театър скоро. Излез с нея, разкажи ѝ за всяко красиво нещо, което си видял да се случва из софийските улици и сгради скоро, накарай я да се влюби в него и се насочете към най-близкия билетен център. 
Вече си я навил да си купи билет за следващата подобна красота, която има да се случва. А нави ли себе си ? Нямаш компания ? Не знаеш дали някой би се навил ? Купи си един билет. Купи билет за себе си за някоя случайна красотичка, която се крие в някоя от красивите софийски културни институции. Например Дом на киното. Избери филма с най-абстрактното заглавие, използвай ISIC картата си, ако е възможно, или ако не си избрал някой от вече безплатните им за студенти предложения. 
И така, изберете си място(ако може навън) и кафенце, седнете заедно и лежерно го пийте, докато слънчицето ви свети в очичките, а луничките по нослето ви започват да се разбуждат и да му намигат в отговор. Спомнете си за гимназията, смейте се, разкажете си всичко, което сте пропуснали през времето, в което сте отлагали да се срещнете.
Приберете се после, върнете се в общежитието и към стария си, индивидуален начин на живот. Но ти не забравяй - имаш билет ! След седмица-две ще облечеш онази красива нова риза, която още не си носил, може и сако да си сложиш, ще пропътуваш вдъхновен пътя до Дома на киното, ще си вземеш чаша червено вино или интересна бира от бара, ще се настаниш удобно в красивата зала и това, че си сам, сам със собствения си ум и твоето си сърце, ще ти помогне да видиш и усетиш най-хубавия филм в живота ти до сега.
Ще се влюбиш. Ще се влюбиш в киното, в салона, в седалката, във виното, във филма, във всички хора наоколо и в себе си, защото ще си благодарен, че си направил това за себе си. 
Наздраве, приятна прожекция и до скоро ! :) (sun) 

- Пресиянааa
Място: София, България

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още