Една хубава 2016

Не разбирам всичките тези постове за това колко ужасна е била 2016. Масово се срещат такива в моя нюз фийд и наистина не проумявам какво точно я прави такава - да, може би глупостта на хората, невъзможността да намерим общ език и да разрешим обществените проблеми. Но това не зависи от друг - зависи от нас и точно от тези хора, които постват и се оплакват.
Както и да е, никога не съм била добра в това да мисля и да говоря в общ план. Идеята ми беше друга. Аз съм страшно щастлива и благодарна, че преживях тази година толкова добре. След всички лоши, отчайващи, разочароващи неща аз имах до себе си и човекът, когото да обичам, и хората, на които винаги мога да се обадя, за да им порева на главата. Благодарна съм на себе си, съдбата, Вселената или еди си кой кумир, че срещнах толкова много хора и се отворих към тях. Промених погледа си над живота, така че да ме натоварва минимално, а максимално да обръщам внимание на това, което обичам. Благодарна съм, че отидох на много нови места и в планината, и на морето, изпитах много красиви емоции (http://everydayposts-blog.tumblr.com/post/150127952461/за-красотите-които-ще-помня-от-това-лято-до) и научих много от хората около себе си. Сега благодаря и на тях. Благодаря им, защото има такива, които точно в тази 2016, аз видях, че ще са още много дълго време до мен. 
Благодаря на 2016, че ме срещна с тези хора, че ме заведе на тези места и ме научи на тези неща. Изпращам я с усмивка и си пожелавам 2017 да заслужава поне толкова благодарности.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още