миг

човек
мига по около
5 години време 
за целия си живот

ако в един живот 
за 5 години 
си 
пред мен
а аз - пред тъмнината
искам 
два 

авохаБП

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Новолуние

22/4/2020 4/4/4 Какво да напиша, какво от мечтаното си бъдеще да визуализирам, след като напоследък ме е страх да мечтая в конкретики. Страхувам се, че работата, за която съм се замечтала, ще се окаже, че не е за мен, че няма да съм добра в нея, че няма да ми се получи. Страхувам се, че мястото в обществото, в което се виждам, няма да е правилно за мен и ще загубя силата си, че ще виждам постоянно по-добрите от мен и това ще ме плаши. Иначе искам много неща ( ето някои ). Ако трябва за момент да се замисля, да се замечтая без страхове, си представям много неща: 1. Вървя по някоя централна софийска улица по обяд, в обедна почивка от иначе приятни задължения, на път да хапна с вселенстващ приятел. Тъкмо съм се върнала от приключения в някоя красива чужда страна (или пък непознато място в нашата) и нося подаръче от там. 2. След няколко дни получавам имейл с потвърждение за стаж в Хърватия, Чехия или дори в Щатите и разбира се, приемам. 3. Работя нещо многообразно. Никога не съм си ...
Прочетете още