За красотите, които ще помня от това лято до следващото

 Ето - и лятото е към края си. Само след седмица ще бъде последният ми първи учебен ден в гимназията. Имайки това предвид, опитах да направя лятото си достатъчно интересно.
  И така, първата вечер от ваканцията приключи с голямата любов, заспиваща до мен в едно от малкото останали приятни градчета по българското черноморие - Синеморец.
   След това имах прекрасната възможност да се насладя на райската Рила планина и да усетя тръпката от първия си голям планински

преход с едни от най-любимите ми хора. Там празнувах и 18-тия си рожден ден - така важно събитие за повечето тийнейджъри и всъщност нямаше как да бъда по-щастлива от този факт и от начина, по който планината ме накара да почувствам цялата тази свобода, скрита зад двете цифрички (1 и 8).
  Физически изморена, но емоционално заредена се върнах в Ямбол, където за малко цареше лек застой, но хората и атмосферата около мен допринесоха за това лятното и безгрижно усещане да остане.
За един доста дълъг момент всичко продължи по-спокойно и донякъде еднообразно , докато не посетих Националния фестивал на народната носия в Жеравна, който мисля, че нямам достатъчно думи да опиша и колкото и клиширано да звучи - не се разказва, а се усеща. Но ще опитам да пресъздам част от силните емоции, които усетих там. Всичко, разбира се, изглеждаше автентично - и хората в своите костюми, и сергиите и щандовете с храните и сувенирите, които предлагаха. Това доста добре говореше за високото ниво на организацията. Но онова, което наистина беше нужно, за да изглежда картинката пълна бяха хората. Те бяха дошли на фестивала, носейки носии коя от коя по-гиздави, но и настроение, което превръщаше всяко едно умение, било то свързано със свирене, пеене или танцуване, в много силно и зареждащо преживяване, което изпълва сърцето и душата с наслада и гордост, че принадлежат на една толкова културно и нравствено богата общност. Така се случи и с мен - бях част от хоро, изиграно от стотици хора хванати за ръка, а гласът ми беше един от всичките онези гласове, припяващи си песните, които всеки българин знае, участвайки в магията, случваща се на това вълшебно място там някъде из Балкана.
  И така - това приключение, което водеше лятото към края му, завърши със същата онази голяма любов, заспиваща до мен , както и започна. Аз не мога да се оплача от нито един момент, защото лятото ми определено беше зареждащо - посетих места, които не бях посещавала, срещах се с хора, които не бях срещала, а и с такива, които бяха започнали тоооолкова да ми липсват. А през цялото това време все имаше какво да ми напомня защо съм българка и защо толкова обичам този факт. Видях безброй красоти - залези (и всеки следващ - по-прекрасен), хълмове (и всеки следващ по-висок) и усмивки (и всяка следваща по-искрена и по-зареждаща). Та и аз съм щастлива и съм благодарна, че всичко това ми се случва и ме подготвя да преборя тази година успешно и следващото лято да бъде още по-вдъхновяващо.
  Рила, Пирин, море, пясък, лудории, чакайте ме ! Любов, ти си ме дръж все така за ръката, защото те искам в леглото до мен и другото лято. До скоро, парещо, лятно слънце, ще се видим пак ! :)