Събитието на перфектната лятна вечер се намира на терасата и започва след полунощ, когато небето е черно, звездите са ярки, а в слушалките ми звучи нещо вдъхновяващо. Слушам рими и редя думи в главата си, превръщам чувствата си в думи и ги редя изречения….

Чудя се - забелязвал ли си някога как гори цигарата ? Прилича на светулките в парка, които видях по-рано тази вечер. Светлинката изгасва на едно място, но светва на друго, крие се, лута се сред тъмнината и прави всичко вълшебно, приказно и сякаш извадено от сън.

Тъй Светлинката препуска всяка нощ, без да спира, , през мозъци на влюбени — и те сънуват нежности; по колена на царедворци — и насън те виждат отличия; по пръсти на юристи — и те броят в съня си хонорари; по устни на моми — и те бълнуват целувки цяла нощ (и туй не стига, но пришки им издува Маб, задето са лакоми за сладки);

Може би, едва решил се да четеш този новороден блог, си мислиш, че говоря празни приказки, а как да бъдат пълни те, когато говоря ти за сънища ?

…Та така седя си аз на терасата и се наслаждавам на перфектната тъмнина, която се случва от другата страна на клепачите ти всеки път, след като ги затвориш. Помисли си, дали не е в това смисъла, дали не е това магията, която търсиш ? Не трябва да я снимаш, не трябва да я споделяш, а да я усетиш и да я преживееш със сърцето си. Да помечтаеш и да помислиш за онова, което всеки път, когато заспиш, пропускаш, въпреки че се случва само и само за теб и то на живо. Не е ли това събитието на живота ?

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още