ЕНТУСИАЗМЪТ НА ЕДИН ХОБИТ ИЛИ ДОТАМ И ОБРАТНО
2 май 2015
Тази сутрин бързо се измъкнах от леглото в 7. Бързо бях и готова. Бавихме се после, закъснявахме, връщахме се и тръгнахме. Свежи, много красиви (съвсем леко сънени). Някои правят този преход
за стотен път, но всеки път е изненадващ за всеки.
Всичко е красиво, всичко е в скали, реки, цветя и е свежо. Искам да кача всяка една, да нагазя във всяка една, а пред гледката искам да се събуждам всяка сутрин.
Измарям се. Вече чистият въздух ми тежи, тежат ми и краката, но ме води един пеещ и смеещ се ентусиазъм. Спирам, почивам, седнала на една скала и топвам крак във водата. Смея се и ми е хубаво. Ентусиазмът ми кръжи около мен, изморен, вече трудно дишащ, но все пак ентусиазъм. Тръгвам и продължавам да пея с него.
А, ето една голяма и апетитна скала. Тръгваме по нея, целим се към върха, нищо, че не знаем как ще стигнем, нито пък как ще се върнем. Качваме се, виждаме града и още по-добре осъзнаваме, че искаме всички да заживеем в планината. Слизаме и продължаваме по маршрута.
Тук вече мълчим- става по-уморително и е по-продължително. Стигаме обаче до чешмата - признак за цивилизация и признак, че сме близо. И тук свършва мълчанието. Ентусиазмът ми решава, че съм го забравила и ми припомня за себе си - прави ме вир вода. Шишето, водата, по гърба, по косата. Пълня и аз в шишето вода, поливам и си го връщам. Мокри сме, щастливи сме. Тръгва ми ентусиазмът към мястото, определено за почивка, а аз пъпля зад него.
Пуш-пауза, ам-пауза, хляб, сирене, кебапче и кюфте, пиш-пауза, песни, истории и снимки, вод(к)а, сок и бира - Марш! И тръгнахме към последната дестинация по-устремени от всякога. Стигаме, катерим се и сме нависоко. На много високо. Вятърът духа, ние сме щастливи, въпреки тъмните облаци, висящи над нас. Хубаво е, зарежда. Снимам се с ентусиазма си и тръгваме надолу.
Пътят беше общо взето на кълбета през дъжда, по дупе по камъните - като на пързалка. Бързо и весело, весело и бързо. Какво да кажа - и хубаво.
Хапнахме накрая, снимах се пак с ентусиазма си преди да заспи и затворих вратата на този магически гардероб, където времето беше спряло. Не Нарния - Карандила се казва. Компанията ми не беше нито лъв, нито вещица или пък фавн, а ентусиазъм от 12 парчета, събрани в едно цветно, ярко цяло.
Тази сутрин бързо се измъкнах от леглото в 7. Бързо бях и готова. Бавихме се после, закъснявахме, връщахме се и тръгнахме. Свежи, много красиви (съвсем леко сънени). Някои правят този преход
за стотен път, но всеки път е изненадващ за всеки.
Всичко е красиво, всичко е в скали, реки, цветя и е свежо. Искам да кача всяка една, да нагазя във всяка една, а пред гледката искам да се събуждам всяка сутрин.
Измарям се. Вече чистият въздух ми тежи, тежат ми и краката, но ме води един пеещ и смеещ се ентусиазъм. Спирам, почивам, седнала на една скала и топвам крак във водата. Смея се и ми е хубаво. Ентусиазмът ми кръжи около мен, изморен, вече трудно дишащ, но все пак ентусиазъм. Тръгвам и продължавам да пея с него.
А, ето една голяма и апетитна скала. Тръгваме по нея, целим се към върха, нищо, че не знаем как ще стигнем, нито пък как ще се върнем. Качваме се, виждаме града и още по-добре осъзнаваме, че искаме всички да заживеем в планината. Слизаме и продължаваме по маршрута.
Тук вече мълчим- става по-уморително и е по-продължително. Стигаме обаче до чешмата - признак за цивилизация и признак, че сме близо. И тук свършва мълчанието. Ентусиазмът ми решава, че съм го забравила и ми припомня за себе си - прави ме вир вода. Шишето, водата, по гърба, по косата. Пълня и аз в шишето вода, поливам и си го връщам. Мокри сме, щастливи сме. Тръгва ми ентусиазмът към мястото, определено за почивка, а аз пъпля зад него.
Пуш-пауза, ам-пауза, хляб, сирене, кебапче и кюфте, пиш-пауза, песни, истории и снимки, вод(к)а, сок и бира - Марш! И тръгнахме към последната дестинация по-устремени от всякога. Стигаме, катерим се и сме нависоко. На много високо. Вятърът духа, ние сме щастливи, въпреки тъмните облаци, висящи над нас. Хубаво е, зарежда. Снимам се с ентусиазма си и тръгваме надолу.
Пътят беше общо взето на кълбета през дъжда, по дупе по камъните - като на пързалка. Бързо и весело, весело и бързо. Какво да кажа - и хубаво.
Хапнахме накрая, снимах се пак с ентусиазма си преди да заспи и затворих вратата на този магически гардероб, където времето беше спряло. Не Нарния - Карандила се казва. Компанията ми не беше нито лъв, нито вещица или пък фавн, а ентусиазъм от 12 парчета, събрани в едно цветно, ярко цяло.
Коментари
Публикуване на коментар