Енергия

Днес денят започна след един много дълъг сън. Всичко ме чакаше на сутринта, но даже нямах желанието и енергията да закуся. Опитах да положа усилие, за да бъда подготвена за задачите през деня и въпреки липсата на време, желание и енергия, се справих по-добре от очакваното.
Изненадващо бързо стигнах и до урока си по английски и мисля, че това, което служеше за патерици, поддържащи счупената ми енергия, през цялото време, беше очакването на срещата ми с моята най-близка приятелка.
И се отказах права - почувствах се енергизирана и комфортно в кожата си, когато влязох в дома ѝ, който от скоро приемам и за мой. Тя се погрижи за мен като една друга моя част, която прекрасно знае какво ми трябва. Задълженията ми наложиха това да си тръгна, но все пак се почувствах добре след цялата позитивна енергия, която се вливаше у мен по време на срещата ми с нея.
Когато пристигнах на училище, тези ми патерички липсваха. Опитах да пия енергийна напитка и да заместя естествената енергия с изкуствената химия, съдържаща се в нея. Не беше същото но мозъкът разбира как да приеме този ми опит и върна надеждата ми за хубав ден. Реших, че ще залъжа мозъка си с още една такава напитка преди да вдишам хубавата енергия от хубавото залезно слънце, в компанията на същата тази прекрасна приятелка.
С тези си планове за завършек на деня, не бих могла да позволя на никого да ми го развали. Хубаво е да излееш тези думи, на пръв поглед маловажни, за да почувстваш душата си своя и за да почувстваш собствените си мисли разбрани.
Хубав е деня, в който сам намираш позитивното във всеки негов момент.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

“Пустиня е сърце без идеал” - “Сърце на сърцата“ П. П. Славейков

Минал е час след полунощ, в моята стая звучи Ейми Уайнхаус, а аз чета Славейков. Какво е то - сърце без идеал ? - питам аз. Че е пустиня, той ми отговаря. Че жаждата за идеала, че копнежът по светлината и чистите стремления към висшето са вечен кръговрат и от човек човека правят. Те пазят дивата му свежест и го водят към честитий бряг. В безкрайния ход на дните част от мен са радостите и сълзите. Те ми дават човешко чувство, не ми е чужд духът човешки. Не се страхувам и към тъмното вървя с песен и сърце в гърдите - сърцето…- идеала. И в бурята в морето, и в мрачния поглед на смъртта аз виждам на идеала спасителния фар и знам, че точно там е той - “честитий бряг” , и знам, че те няма ни да хвърлят сянка, ни да помрачат сърцето на сърцата. Едни странни мои вариации върху голямата поема на Славейков. Голяма чест е за мен, че музата ми дойде точно на това произведение.
Прочетете още

представи си

понякога си представям как си лежим в легло, всеки хванал по книжка и опрял се в другия по малко също си представям как говорим с часове по телефона, защото съм си отишла в родния град за няколко дни и как нямаш търпение да се върна сега стоя на терасата си точно в този град тих тъмен и спокоен май само тук можеш да чуеш как минава далечен влак или май само когато си толкова сам
Прочетете още

Откриваш много нови неща за година и половина с твоя човек.

Направо е досадно да го няма. Обикновено се прибираш от работа и той те посреща, вечеряте заедно, преоткривате сериали, четете книги.. А на сутринта, когато се събудиш, той отново е до теб. Най-далечното възможно разстояние е в другата стая, когато е отишъл да прави кафе. И така дни наред, докато не решите да си правите някакви неща поотделно: ти си някъде с колегите, той играе нещо с момчетата, защото така е нормално.. И тогава започваш да се чудиш - какво им е на другите хора, защо никой не е и наполовина толкова забавен, какво ли прави във всяка минута (не защото се притесняваш от нещо, а защото искаш за правите нещото заедно). Търсиш безуспешно погледа му, когато се чувстваш некомфортно сред другите. Защо е толкова досадно? Как да спра да те мисля? Затова е досадно. Защото не страдаш по несподелена любов, а по най-споделената на света. И то пак е толкова досадно. И всъщност винаги знаеш, че той ще е там. И ти ще си винаги там.
Прочетете още