Стара/нова
Знам, че е банално, но наближаващия край на годината ме кара да се замислям. Като цяло когато нещата приключват, започвам да премислям - какво е минало, какво съм обичала, в какво съм се провалила, какво съм изпуснала. Затова и заспивам трудно - края на деня също ме кара да правя така напоследък, а съм човек, който обича да спи.. И какво, тази година дали успях да спазя всичко, за което си мислих в края на миналата ? Дали бях вярна на себе си ? Има отношения, в които се гордея с напредъка си, предприех едно от най-вълнуващите неща в живота си досега. Пропътувах километри сама, живях, работих и мислих далеч отвъд зоната си на комфорт. А сега се страхувам от нищо и никаква сесия. Как ще мине, дали ще намеря мотивация и дисциплина да мина всички стъпки, за да заслужа следващо приключение ? За сега това, в което успявам най-добре, е да отлагам и да затъвам дълбоко в прекалени мисли - как не съм поздравила някого на улицата и дали това ме прави лош човек, как не знам какво искам в един г...