I am the way you know how to colour inside of the lines

Оправдавам се, че всеки си има guilty pleasure, нищо, че моите са няколко. Признавам, че едно от тях е да седна сама в заведение за хапване и да наблюдавам хората - подслушвам им разговорите, предполагам каква зодия или асцендент са, правя им психопрофили и си съчинявам истории са животите им. Забавно е в повечето случаи, освен в моменти като този, в които осъзнавам, че не мога да определя собствения си живот дори до такава степен. Губя се в плановете и интересите си, както и в страстите си. Иска ми се по-ясно да усещам кой път да хвана, за да сглобя картината от мечти в главата ми. Иска ми се да мога да кажа - другия път, като го видиш, няма да си позволяваш волности, няма да го поглеждаш по онзи начин, както преди и ще блокираш неговите такива погледи. Дори няма да се обличаш по определен начин заради него на партито, на което ще се видите след две седмици. Още повече, щом знаеш, че уж не е любовта на живота ти. Нищо, че имаш голяма нужда да изпитваш неща към някого. Нищо, че се чу...

Естествен роман. Роман за естествата, за началата, за езика, думите и техния пол. За Апокалипсиса - не, за по-страшното, за драматичното в естественото и рутинното. За клозета дори. Неудобен сякаш като Буковски, а иначе с малко от Селинджър, Достоевски, дори и с Емпедокъл и Анаксагор. Чета го винаги неудобно - в метрото, затисната от всичките хора на София, които сякаш ми завиждат, че се смея почти на глас, в автобуса, разбира се, почти се разревах - почувствах Ема, почувствах и него. *** Последният ми негов роман е неговият първи. Подписа го набързо, понеже го издебнах, закъсняла за срещата му в Перото преди премиерата на филма на Теодор Ушев по "Физика на тъгата". Свързва ни града ни, свързвам го с красотата от четенето. С възможността на 21 да съм живяла навсякъде и във всички времена. Всеки път ме кара да чета, да пиша, да мисля, да бъда меланхолична (което обичам толкова много). този път: На Г. От П. Благодаря.