Една от последните летни вечери, един от малкото безгрижни дни. И на пръстите на едната си ръка да ги преброя, пак ще остане пръст непреброен. Но сега не пуша онези тъжни и бавни цигари в 3 след полунощ сама на терасата. Чета си носталгично старите блогове. Чудя се на собствените си неща, на съзнанието, с което съм мислила и съм писала. Ти ме извади от там. От тъмните дебри на глупавия ми детски мозък. И пиша за измамата. Измамно ли е да мисля, че това ще продължи ? Измамно ли е да се радвам, когато ми пишеш ? Измамно ли е да искам да го правиш до края...до истинския край ? Измамно е. Но е красиво, много красиво. Кара живота ми да продължава да се движи и да иска да дойде всеки нов ден заради теб. Измамно е, но звучи достатъчно красиво, за да живея за това.
Публикации
За красотите, които ще помня от това лято до следващото
Ето - и лятото е към края си. Само след седмица ще бъде последният ми първи учебен ден в гимназията. Имайки това предвид, опитах да направя лятото си достатъчно интересно. И така, първата вечер от ваканцията приключи с голямата любов, заспиваща до мен в едно от малкото останали приятни градчета по българското черноморие - Синеморец. След това имах прекрасната възможност да се насладя на райската Рила планина и да усетя тръпката от първия си голям планински преход с едни от най-любимите ми хора. Там празнувах и 18-тия си рожден ден - така важно събитие за повечето тийнейджъри и всъщност нямаше как да бъда по-щастлива от този факт и от начина, по който планината ме накара да почувствам цялата тази свобода, скрита зад двете цифрички (1 и 8). Физически изморена, но емоционално заредена се върнах в Ямбол, където за малко цареше лек застой, но хората и атмосферата около мен допринесоха за това лятното и безгрижно усещане да остане. За един доста дълъг...