За великия роман, политическата конюнктура на времето, в което е писан и моите разбирания за него или историята на Д. Димов и неговия "Тютюн" през моите очи
Може би засягам забравени теми и не толкова актуални на пръв поглед, но когато предизвикат интереса на дете от времето на смартфоните, покемоните и липсата на интерес към нещата, които реално развиват личността, мисля, че приемат една определена стойност. Самият роман, темите и въпросите около него надживяват времето си и се превръщат в класика, а заедно с другите два ярки, физиономични романа ("Поручик Бенц" и "Осъдени души") Димитър Димов заема много високо място в българската литература. Димов, причината за написването на романа и още повече интересът му към тютюневата промишленост може да се каже, че се сблъскват по ред параграфи. Вторият баща на писателя работи около двадесет години като тютюнев експерт, което помага на Д.Д. да я опознае и в нея да види отражението на историческото развитие на България. Бързо се концентрират големи капитали, създават се милионери, издигащи се в йерархията на обществото, но паралелно с това слизащи бързо по моралната стълб...