КозЗа Мостра
15:52 - във влака от Стара Загора за Ямбол, аз пътувам сама в купе за 8 човека. Грешка. Не съм сама. Седалката до мен, купето, целият влак, цялата аз, сме изпълнени с присъствието на моята най-прекрасна. Нейната квартира се изчерпва до просто една стая с три легла. Но атмосферата, която усещам, никак не свършва до там. Прекрачвам прага на въпросната стая и точно в този момент ме обхваща, прегръща ме толкова силно, влиза толкова здраво под кожата ми тази атмосфера, че знам, че ще ми действа много по-дълго отколкото коза за мостра, който изпушихме толкова сладко. Та така, аз сега пътувам в купето сама и се връщам в нашия град, прекрасна. Ти си и там. В училище на първия етаж, после пиеш кафе до Каранова и пушиш сладко сладко зад училище. Вечерта те виждам на църквата с бутилка джин и в компанията на мъжете, покрай които пораснахме. Променихме се, достигнахме идеала - себе си сме откъдето и да ни погледнеш. Но в жалката действителност ти не си на нито едно от тези места,...