Има дни, в които разбираш, че няма нищо лошо в това да лежиш на леглото сам в тъмната стая, да не ти се обажда никой, който да ти предложи някакво полшо забавление, от което си мислиш, че имаш нужда. Трамваят продължава да върви по маршрута си празен и крещящ от самота...или от радост ? Докато не се появи някой, с когото да тичаш към него, без да знаете къде отива, просто защото денят е приключенски и просто за да може да се чувстваш доволен следващата вечер, в която останеш сам в леглото в тъмната стая.