Орион беше при мен на терасата, докато пуших най-бавната си цигара. Всъщност сред милиардите съзвездия на небето онази вечер, само него познавах и само него чувствах тук. Величествен и светъл, аз знам, че ще го има само през зимата. Както знам, че теб няма да те има винаги. И влакът, който с неистовото си свистене пречупваше красивата тишина на трите, минаващи след полунощ, часа, имаше край. Заглушаваше и вятъра, и колите, които така или иначе бяха рядкост по късните улици на малкия град. Чуваше се силно и силно убиваше всяко нещо наоколо както убива необяснимата ми тежест…И той мина. Както ще мине необяснимата ми тежест. Беше трудно, измъчих се да го слушам, но когато чух липсата на пронизващия му шум, се почувствах свободна. Свободна от него и на път да бъда свободна от прословутата ми необяснима тежест. Не е необяснима, кого залъгвам, знам, че си ти. Няма ли да отминеш вече ?
Публикации
Показват се публикации от декември, 2015